Прокоба

7 feb 2016, 21:02

Poesía » Civil

438 1 4

Между „Вчера” и „Утре”

е зейнала пропаст –

провалени животи,

разбити мечти...

Като камък надгробен,

съвестта ни притиска

и горят като въглен

майчините сълзи...

Разпилени в чужбина,

днес децата ни плащат

тежък данък за нашите

„Бесове”,

като черна прокоба

иде време разделно

с кръв да плащаме

тежките си грехове!

Любомир Попов

Ще се събудим ли най-сетне, за да променим съдбата: нашата и на нашите деца и внуци!!!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

М.И. (Мария)

2016-03-13T00:46:32+02:00

Всички са заблудени, че "там" ще намерят по-добро. "Там" ние сме чужди. "Там" няма спасение. Само "тук" ще получим нашето възкресение.
Genereux (Любомир Попов)

2016-02-26T22:22:07+02:00

Благодаря Ви!
bojilova1 (Петя Божилова)

2016-02-26T19:46:34+02:00

Хареса ми, поздрави!
aleksandra79 (Анелия Александрова)

2016-02-07T21:08:09+02:00

Това е тежката истина.