Прокоба

Поэзия » Гражданская

633 1 4

Между „Вчера” и „Утре”

е зейнала пропаст –

провалени животи,

разбити мечти...

Като камък надгробен,

съвестта ни притиска

и горят като въглен

майчините сълзи...

Разпилени в чужбина,

днес децата ни плащат

тежък данък за нашите

„Бесове”,

като черна прокоба

иде време разделно

с кръв да плащаме

тежките си грехове!

Любомир Попов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Ще се събудим ли най-сетне, за да променим съдбата: нашата и на нашите деца и внуци!!!

М.И. (Мария)

Всички са заблудени, че "там" ще намерят по-добро. "Там" ние сме чужди. "Там" няма спасение. Само "тук" ще получим нашето възкресение.

2016-03-13T00:46:32+02:00
Genereux (Любомир Попов)

Благодаря Ви!

2016-02-26T22:22:07+02:00
bojilova1 (Петя Божилова)

Хареса ми, поздрави!

2016-02-26T19:46:34+02:00
aleksandra79 (Анелия Александрова)

Това е тежката истина.

2016-02-07T21:08:09+02:00