Между „Вчера” и „Утре”
е зейнала пропаст –
провалени животи,
разбити мечти...
Като камък надгробен,
съвестта ни притиска
и горят като въглен
майчините сълзи...
Разпилени в чужбина,
днес децата ни плащат
тежък данък за нашите
„Бесове”,
като черна прокоба
иде време разделно
с кръв да плащаме
тежките си грехове!
Любомир Попов
© Любомир Попов Все права защищены