7 февр. 2016 г., 21:02

Прокоба 

  Поэзия » Гражданская
437 1 4

Между „Вчера” и „Утре”

е зейнала пропаст –

провалени животи,

разбити мечти...

 

Като камък надгробен,

съвестта ни притиска

и горят като въглен

майчините сълзи...

 

Разпилени в чужбина,

днес децата ни плащат

тежък данък за нашите

„Бесове”,

 

като черна прокоба

иде време разделно

с кръв да плащаме

тежките си грехове!

 

 

Любомир Попов

© Любомир Попов Все права защищены

Ще се събудим ли най-сетне, за да променим съдбата: нашата и на нашите деца и внуци!!!

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??