Feb 7, 2016, 9:02 PM

Прокоба

  Poetry » Civic
628 1 4

Между „Вчера” и „Утре”

е зейнала пропаст –

провалени животи,

разбити мечти...

 

Като камък надгробен,

съвестта ни притиска

и горят като въглен

майчините сълзи...

 

Разпилени в чужбина,

днес децата ни плащат

тежък данък за нашите

„Бесове”,

 

като черна прокоба

иде време разделно

с кръв да плащаме

тежките си грехове!

 

 

Любомир Попов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любомир Попов All rights reserved.

Ще се събудим ли най-сетне, за да променим съдбата: нашата и на нашите деца и внуци!!!

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...