Прокрадва се тихичко днес през градините
Прокрадва се тихичко днес през градините
невидима есен. Рисува. Мълчи.
От злато пътека гради, за да минете
и гледа с разбиращи пъстри очи,
онези от слънце съвсем изруселите
и бързащи сякаш към бъдното дни,
разтяга почти до безкрайност неделите,
и времето уж неусетно мени.
А август разсърден фучи по поляните
лежи по канавките в туфи трева...
Душата му лятната ако не хванете,
то ранната есен ще стори това...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
