Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
308 8117
15.01.2017 г., 11:07 ч.

Прокълната обич 

  Поезия » Любовна
309 0 10

Не бях достоен,

но пак обичах,

проклинах се,

в душевни дрипи 

се обличах,

сънувах те,

откривах те отново,

не те разбирах,

молех се

мигът да спре

във време ново.

 

И спря мигът

в мечтаната небрежност,

неразбираем, тръпнещ,

опитах се да го докосна

с нежност,

а той бе станал

лъч пронизващ.

 

Януари, 2017

Варна, Гавраил

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??