15.01.2017 г., 11:07 ч.

Прокълната обич 

  Поезия » Любовна
5.0 / 9
427 0 10
Не бях достоен,
но пак обичах,
проклинах се,
в душевни дрипи
се обличах,
сънувах те,
откривах те отново,
не те разбирах,
молех се
мигът да спре
във време ново.
И спря мигът ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Предложения
  • Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
  • Тук всеки ден по някой си отива. Дочакал утро - не дочакал мрак... Протяжно вие музиката жива. Прист...
  • Наизустих си сънищата, Боже, в очакване на знак да ме повикаш. Сълзите по съсухрената кожа ме парят,...

Още произведения »