Прокълнати палитри

22.01.2015 г., 17:57 ч.

Поезия » Любовна

421 0 2

Ти и аз не сме магия.
Ние сме тъжен листопад,
по алея, към парка свила,
в измачкания, сивкав град.

Ти и аз не сме звездите,
ние сме нощни светлини,
отблясващи в стъклата на колите,
докато незабелязано ръми.

Ти и аз не сме безкрая,
ние сме двете изостанали стрелки
на кулата, в която гълъби играят,
а хора не вдигат към нея глави.

Ти и аз не сме забрава,
ние сме прокълнати палитри.
Докато сивото ни разрушава,
ела до мен, над всичко да отлитнем.

22.01.2015г.
гр. Сопот

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Katriona (Кети Рашева)

2015-01-23T17:31:39+02:00

"Докато сивото ни разрушава" - каква находка! Чудесен стих!
nyctophilia (Георги)

2015-01-22T22:21:06+02:00

Красива лирика, прикрита зад минорния воал на сивото!