Ти и аз не сме магия.
Ние сме тъжен листопад,
по алея, към парка свила,
в измачкания, сивкав град.
Ти и аз не сме звездите,
ние сме нощни светлини,
отблясващи в стъклата на колите,
докато незабелязано ръми.
Ти и аз не сме безкрая,
ние сме двете изостанали стрелки
на кулата, в която гълъби играят,
а хора не вдигат към нея глави. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up