Прокълнати палитри

Jan 22, 2015, 5:57 PM

Poetry » Love

419 0 2

Ти и аз не сме магия.
Ние сме тъжен листопад,
по алея, към парка свила,
в измачкания, сивкав град.

Ти и аз не сме звездите,
ние сме нощни светлини,
отблясващи в стъклата на колите,
докато незабелязано ръми.

Ти и аз не сме безкрая,
ние сме двете изостанали стрелки
на кулата, в която гълъби играят,
а хора не вдигат към нея глави.

Ти и аз не сме забрава,
ние сме прокълнати палитри.
Докато сивото ни разрушава,
ела до мен, над всичко да отлитнем.

22.01.2015г.
гр. Сопот

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Katriona (Кети Рашева)

2015-01-23T17:31:39+02:00

"Докато сивото ни разрушава" - каква находка! Чудесен стих!
nyctophilia (Георги)

2015-01-22T22:21:06+02:00

Красива лирика, прикрита зад минорния воал на сивото!