Прокълнати палитри
Ти и аз не сме магия.
Ние сме тъжен листопад,
по алея, към парка свила,
в измачкания, сивкав град.
Ти и аз не сме звездите,
ние сме нощни светлини,
отблясващи в стъклата на колите,
докато незабелязано ръми.
Ти и аз не сме безкрая,
ние сме двете изостанали стрелки
на кулата, в която гълъби играят,
а хора не вдигат към нея глави.
Ти и аз не сме забрава,
ние сме прокълнати палитри.
Докато сивото ни разрушава,
ела до мен, над всичко да отлитнем.
22.01.2015г.
гр. Сопот
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Събина Брайчева Все права защищены
