30.05.2010 г., 21:56

Пролет

1.1K 0 1

Птича песен безтегловна,

птича песен, толкоз сродна.

За глътка въздух събужда се новият живот,

за глътка въздух, но не на заден ход.

Върви напред един живот, една мечта,

ала ще успее ли тя?

Върви и никога не спира.

В поглед свеж болката умира.

Изтлял огънят, жарта оставя,

изгнил споменът, в миналото се удавя.

В нова клонка цветът изгаря

погледа, дето толкова изтрая.

Нова пролет разпуква в пъпката зелена,

нова иде, ала толкоз изморена.

Живот като насън или реалност е,

съдбата – свещта нова – в това тя веща е.

Полет неуморен,

полет сплетен – толкоз сложен.

Лети душата, дето в миналото се ската,

лети тая, дето много дълго спа.

Подбудена от свеж мирис на цветя,

разгърна крила пролетта.

Кръжи над земите необятни

и разглежда радостите многократни.

Смях, живеещ в нечие сърце,

разнасящ се и галещ нейните нозе.

Благослови ни тя с тез изумително красиви картини.

Благослови ни пролетта след тия дълги зими.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радостина Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...