24.12.2005 г., 15:42

ПРОЛЕТ

800 0 1

 

По тънките лъчи на пролетната утрин
ти пратих мъничък колет.
Два стръка цъфнали лалета,
пробуден цвят от люляка на двора
и моята усмивка за комплект.
Ако се престрашиш
и към прозореца погледнеш –
зеленото на храста ще те грабне
с цвета на моите очи.
И не е нужно да ме виждаш,
и не е нужно да съм някъде край теб.
Ръцете ми със радост ти изпращат
и пролетта, и идващия ден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Бързева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....