По тънките лъчи на пролетната утрин
ти пратих мъничък колет.
Два стръка цъфнали лалета,
пробуден цвят от люляка на двора
и моята усмивка за комплект.
Ако се престрашиш
и към прозореца погледнеш –
зеленото на храста ще те грабне
с цвета на моите очи.
И не е нужно да ме виждаш,
и не е нужно да съм някъде край теб.
Ръцете ми със радост ти изпращат
и пролетта, и идващия ден.
© Елена Бързева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
