***
пролетта слиза внимателно
по покриви червени на къщи
в моето детство едноетажно
промъква се като котка
през пролуки на огради
изтръпва във върховете на пръстите
и ражда онзи особен гъдел под ноктите
***
в дълбините на океана от човешки души
все още дреме беглият спомен
за онази, най-първата (и най-истинска!) пролет ...