Пролет
***
пролетта слиза внимателно
по покриви червени на къщи
в моето детство едноетажно
промъква се като котка
през пролуки на огради
изтръпва във върховете на пръстите
и ражда онзи особен гъдел под ноктите
***
в дълбините на океана от човешки души
все още дреме беглият спомен
за онази, най-първата (и най-истинска!) пролет
преди милиарди лета
***
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Енчо Всички права запазени
