23.02.2011 г., 19:54 ч.

Пролет 

  Поезия » Бели стихове
640 0 1

 

***

 

пролетта слиза внимателно

по покриви червени на къщи

в моето детство едноетажно

промъква се като котка

през пролуки на огради

изтръпва във върховете на пръстите

и ражда онзи особен гъдел под ноктите

 

***

 

в дълбините на океана от човешки души

все още дреме беглият спомен

за онази, най-първата (и най-истинска!) пролет

преди милиарди лета

 

***

© Енчо Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хареса ми "гъдел под ноктите" "преди милиарди лета"! Зазвуча ми Бебел Жилберто!
Предложения
: ??:??