20.03.2020 г., 22:08

Пролет 2

1.8K 1 0

Това ясно утро.

Тази светлина.
Този свод небесен.
Този вик от красота.
Тези ята от птици.
Щъркелът в това гнездо.
Тази изворна вода.
Тази разлистена бреза.
Тези капки като сълзи.
Тези пухчета между листата.
Тези зовящи планини и долини.
Тези мушички и тез пчели.
Тази песен донесена от вятъра.
Този изгрев без затъмнение.
Тази въздишка с ухание на цвете.
Тази нощ без сън и пълна луна.
Всичко туй е Пролетта.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....