Ramadan1995 (Раммадан Л.К.)
253 395
7.03.2017 г., 1:04 ч.  

Пролет 

  Поезия » Пейзажна
468 0 5

ПРОЛЕТ

 

Зеленоока русокоса Пролет

изгря над мойте неприветни дни

и всяка моя клетка Тя плени

със своя светъл самодивски поглед.

 

Плени ме – както само Тя пленява,

плени с усмивка моето сърце,

прегърна ме с лъчите си ръце

и след това изпрати ме в забрава.

 

Изпрати ме в забрава тъй блажена,

каквато чрез молитви пожелах

и тъй в сърцето без мечти, без страх

открих у себе си една вселена.

 

Една вселена тайна, непозната,

която винаги била е там,

която е на всичко вечен храм

и мисля си: „Какъв е Рай Земята?!“…

 

***

 

За нищо друго вече не жадувам

и нищо друго не желая аз,

днес стига ми блаженият екстаз –

напролет под небето да бленувам!

© Раммадан Л.К. Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??