Пролет
ПРОЛЕТ
Зеленоока русокоса Пролет
изгря над мойте неприветни дни
и всяка моя клетка Тя плени
със своя светъл самодивски поглед.
Плени ме – както само Тя пленява,
плени с усмивка моето сърце,
прегърна ме с лъчите си ръце
и след това изпрати ме в забрава.
Изпрати ме в забрава тъй блажена,
каквато чрез молитви пожелах
и тъй в сърцето без мечти, без страх
открих у себе си една вселена.
Една вселена тайна, непозната,
която винаги била е там,
която е на всичко вечен храм
и мисля си: „Какъв е Рай Земята?!“…
***
За нищо друго вече не жадувам
и нищо друго не желая аз,
днес стига ми блаженият екстаз –
напролет под небето да бленувам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Раммадан Л.К. Всички права запазени
