2.07.2020 г., 11:19

Пролет

991 0 0

 

Пролет е !Чу ли ?

Пролет е вече !

Вятърът който дърветата брули

и зимата- са далече .

 

-Пролет е!-бадемът възкликна

 и цъфна от щастие на мига.

 Така някак си себе си свикнал

 да цъфти щом си отиде снега.

 

Вишната нежна и срамежлива 

свенливо цветовете показа.

Може би тя беше щастлива.

Борът това забеляза.

 

А вишната сякаш тъй на шега

Каза ми -Цъфни като. Мен

Борът отвърна ѝ на мига

Не мога

Аз съм вечно зелен.

Автор Росен Николов © всички права

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росен Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....