31.03.2023 г., 14:15

Пролет

546 0 4

Пролетта се втурна навън пощуряла

с палитра от всички нюанси на зеления цвят.

Приседна за миг до джанката побеляла

с пеещи птици, които отскоро гнездят.

 

С жълтото топна десетина глухарчета

в двора обрасъл – същински слънца!

Сякаш разсипани златни петачета

от шепите на играещи малки деца.

 

Подари аромат на лалетата до оградата.

Бели пеперуди - вишнев цвят разпиля.

С топъл дъжд изкъпа поляната

и всичко наоколо отново пак засия.

 

Нежно погали косите разпуснати

на приведена над реката стара върба.

Толкова красиво е! От Бога целунати

се събират влюбени небе и земя!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Виткова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасна картина има пред очите ти, Иване, долових аромата и! Наслаждавай и се, зареждай сетивата с красота! Още веднъж - благодаря!
  • Даниела, нещата в света днес са толкова обтегнати, че дори не си помислям да се шегувам. Всяко напомняне за пролетта намира отзвук в сърцето ми. През прозореца си виждам съседската вишня, цялата обсипана с бял цвят. В двора ми цъвти черешата, кайсията! Цъфтяха кокичета, нарциси, цъфтят зюмбули, а от два дни отвориха цвят лалетата червени – това което ми остави спомен Н.
    Обичам пролетта, през нея съм роден!
    Благодаря за доверието! Нека пролетта ти носи радост и щастие безмерно!
  • Благодаря, че се спря и прочете, Иване! (Дано не е първоаприлска ) Радвам се, че ти харесва! Мислех си, че имаме нужда и от нещо красиво за сетивата не само отвън. Вдъхновен нов месец април ти желая!
  • Хубав стих! Поздравления, Даниела!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...