31.03.2023 г., 14:15

Пролет

560 0 4

Пролетта се втурна навън пощуряла

с палитра от всички нюанси на зеления цвят.

Приседна за миг до джанката побеляла

с пеещи птици, които отскоро гнездят.

 

С жълтото топна десетина глухарчета

в двора обрасъл – същински слънца!

Сякаш разсипани златни петачета

от шепите на играещи малки деца.

 

Подари аромат на лалетата до оградата.

Бели пеперуди - вишнев цвят разпиля.

С топъл дъжд изкъпа поляната

и всичко наоколо отново пак засия.

 

Нежно погали косите разпуснати

на приведена над реката стара върба.

Толкова красиво е! От Бога целунати

се събират влюбени небе и земя!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Виткова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасна картина има пред очите ти, Иване, долових аромата и! Наслаждавай и се, зареждай сетивата с красота! Още веднъж - благодаря!
  • Даниела, нещата в света днес са толкова обтегнати, че дори не си помислям да се шегувам. Всяко напомняне за пролетта намира отзвук в сърцето ми. През прозореца си виждам съседската вишня, цялата обсипана с бял цвят. В двора ми цъвти черешата, кайсията! Цъфтяха кокичета, нарциси, цъфтят зюмбули, а от два дни отвориха цвят лалетата червени – това което ми остави спомен Н.
    Обичам пролетта, през нея съм роден!
    Благодаря за доверието! Нека пролетта ти носи радост и щастие безмерно!
  • Благодаря, че се спря и прочете, Иване! (Дано не е първоаприлска ) Радвам се, че ти харесва! Мислех си, че имаме нужда и от нещо красиво за сетивата не само отвън. Вдъхновен нов месец април ти желая!
  • Хубав стих! Поздравления, Даниела!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...