Пролет
Тревата когато поникне
по земята топла и грижовна.
Слънцето когато подтикне
да се събуди гората вековна.
Щъркели когато заприиждат,
търсещи отново домовете свои.
Облаци когато се раздвижват,
носещи със себе си порои.
Реките започнат ли да пеят,
песента отразяват ли листата.
Ветровете когато онемеят,
дали път на чистотата.
Пролетта дошла е с усмивка,
пробудила живота в цикъл нов.
Изпратила е зимата в почивка
и отново всичко е любов!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мирослав Кръстев Всички права запазени
