Тревата когато поникне
по земята топла и грижовна.
Слънцето когато подтикне
да се събуди гората вековна.
Щъркели когато заприиждат,
търсещи отново домовете свои.
Облаци когато се раздвижват,
носещи със себе си порои.
Реките започнат ли да пеят,
песента отразяват ли листата.
Ветровете когато онемеят,
дали път на чистотата.
Пролетта дошла е с усмивка,
пробудила живота в цикъл нов.
Изпратила е зимата в почивка
и отново всичко е любов!
© Мирослав Кръстев All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
