Тревата когато поникне
по земята топла и грижовна.
Слънцето когато подтикне
да се събуди гората вековна.
Щъркели когато заприиждат,
търсещи отново домовете свои.
Облаци когато се раздвижват,
носещи със себе си порои.
Реките започнат ли да пеят,
песента отразяват ли листата.
Ветровете когато онемеят,
дали път на чистотата.
Пролетта дошла е с усмивка,
пробудила живота в цикъл нов.
Изпратила е зимата в почивка
и отново всичко е любов!
© Мирослав Кръстев All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
