Подранила пролет е, слава Богу –
кукувица кука, свири чичопей…
Кокичета ранни белеят още,
скри се снегът и кукуряк жълтее…
От хълма, вода слиза – на скокове,
щъркели тракат, от слънце огрени…
Бърза радостно всичко наоколо,
все търси ‘‘да се хване за зелено‘‘…
Омайна, животворна, цветна пролет,
с небе ведро, над полята с полъх свеж…
С прекрасни цветове – бели, розови,
тъй ухаят, цъфтящите дървета…
А, след дъжд, в гората за гъби ровим –
вече толкова живинки, тук шетат…
Чудодейна пролет – за труд мирен зов,
вик към човека, за живот обновен…
© Дора Пежгорска Всички права запазени