ПРОЛЕТ В ЕСЕНТА

По години сме в своята есен.

С тебе се срещнахме в пролетен ден.

Затрептя във душата ми песен,

как хубаво е, ти щом си до мен.

Щом те погледнах в очи уморени,

светлата радост във тях заискри.

Възкръснаха бързо надежди стаени

и закъснели младежки мечти.

И кръвта ми във вени склерозни

пораздвижи снагата скована.

О, как се радвам, че в дните тревожни

любовта между нас непроменена остава.

Благославям аз нашата есенна пролет,

която ни двама със тебе събра.

Тя дава ни сили да бъдем във полет,

в очите ни още да грее зора.