24.03.2011 г., 14:23

Пролетен ден

2K 0 14

                                                 

 

 

 

                                                Пролетен ден

 

                                         Навън е светъл, топъл ден,

                                         чирикат весело врабчета.

                                         Отлетял е вятърът студен,

                                         в розово цъфтят дръвчета.

 

                                         Плуват облачета бели

                                         в небесата чисти, сини.

                                         Слънцето с боички светли

                                         рисува пролетни картини.

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гери Грозева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много красиво и лъчезарно!Поздрави
  • Ех, каква картина
    нарисувала си с думи,
    есента дори застина
    и започна да се чуди.

    Усмихна ме в този мрачен есенен ден!
  • Благодаря ви.
    С уважение.
  • Хей,разковниче,ЗДРАВЕЙ!!!Много,много ти се радвам!!!Благодаря,че си ме посетило!Пишеш чудесно и обещай,че няма да се отказваш от това вълшебство!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...