24.03.2011 г., 0:52

Пролетен дъх

1.2K 0 4

Полъх цветен нежно ни обгръща,

 слънцето щедро облива с меките лъчи.

И политат птици лекокрили

пролетта дарява блясък в моите очи...

 

Пепрудени надежди бликат,

рее се поглед мило в нежна синева.

Ято щъркели в миг долитат,

познали жадувана,мила, родна земя.

 

Топъл ветрец...обновява мечти,

синчец и иглика нижат се в лехата...

От клоните мартеничка се вее,

пролетен дъх отключва отново сърцата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Калчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...