Пролетен вятър
Вятърът косите ми заплете
и открадна мислите потайни.
Лудо подир тебе ги понесе,
в миг разбулил всичките ми тайни.
Ако те настигнат надалече
в твоите незнайни, мъжки друми,
вятърът ли ще те разтревожи
или моите горчиви думи?
Нека те догони само вятърът,
пръснал нейде мислите таени.
Вятърът е пролетен и влюбен.
Мислите ми - толкоз уморени!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Марковска Всички права запазени
