Пролетен вятър на село
ПРОЛЕТЕН ВЯТЪР НА СЕЛО
Вятър влезе в градината,
разроши цветята, тревите,
свирна нехайно в комина
и по вратата зарита.
Бързо в прозореца скочи,
дръпна лудешки пердето,
хукна с огромни подскоци
и се намуши в прането.
Ризите взе да издува,
щипките смешно задърпа,
чужд чорап заобува,
изтри лицето си в кърпите.
После със смях се намуши
в бялата круша на двора,
утихна, в листата се сгуши,
заслушан в птичия говор.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Маринова Всички права запазени
