Пролетта ще избухне сякаш изведнъж –
като снаряд забравен от войните.
Ще ни подсети с първия си слънчев дъжд.
И с пъстро-шарените дрехи на жените.
Ще мине в двора на пияния съсед.
Ще разлюлее весело стобора.
Ще се заслуша за секунда, както и е ред,
във бликналия шум от птичките, смеха на хората.
Ще барне постепенно и по план
с прически нови храсти и дървета.
Ще бръсне вятъра с южняшки плам,
зелените бради на житните полета.
Ще тракат като с кастанети,
малки щъркчета в гнездата.
Големите ще крачат важно и заети –
да плашат жаби из блатата.
Клонче ще ни помаха със знак –
шарена мартеничка, награда детска.
Пролет любима, дочаках те пак.
И с все сърце те приветствам!
© Иван Иванов Всички права запазени