Пролетта ще  избухне сякаш изведнъж –

като снаряд забравен от войните.

Ще ни подсети с първия си слънчев дъжд.

И с пъстро-шарените дрехи на жените.

Ще мине в двора на пияния съсед.

Ще разлюлее весело стобора.

Ще се заслуша за секунда, както и е ред,

във бликналия шум от птичките, смеха на хората.  

Ще барне  постепенно и по план

с прически нови храсти и дървета.

Ще бръсне  вятъра с южняшки плам,

зелените бради на житните полета.

Ще тракат като с кастанети,

малки щъркчета в гнездата.

Големите ще крачат важно и  заети –

да плашат жаби из блатата.

Клонче ще ни помаха със знак –

шарена мартеничка, награда детска.

Пролет любима, дочаках те пак.

И с все сърце те приветствам!