Пролетна песен
Пролетна песен
Пролет надникна в гората ни пак –
чакана, искана, носеща радост!
Слънцето плахо подаде й знак:
— Хайде, раздавай от твоята младост!
Първо обагри дърветата в цвят,
вещо с вълшебно перо ги погали.
Вижте ги колко са нежни – блестят!
А пък Южнякът – обул си сандали!
После разстла по полето килим,
случи се някакво чудо в зелено!
Да пролетта е сезонът любим –
нишка любов тя завърта с вретено.
Песен се носи и глъчка, и смут,
Зимата взе си за спомен кокиче.
Беше забравила нрава си лют,
каза, че всъщност сега ни обича.
Сънен Мецан се показа навън,
гледа – гората е в нова одежда.
— Мечо, повярвай, това не е сън,
всичко тъй прелестно вече изглежда!
Стихотворението беше удостоено с трета награда на Националния конкурс за детска поезия, организиран от община Панагюрище и Общинска библиотека "Стоян Дринов".
За мен това решение на журито с председател Боян Ангелов е безспорно голяма чест.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Bo Boteva Всички права запазени
