botyo (Бойко Беров)
194 337
21.03.2021 г., 11:39 ч.

Пролетна ревност 

  Поезия » Любовна
471 0 6

 

Снежният вятър на мойта душа

бе пробит от кокиче ревниво.

На игра вихърът завъртя

преспите сняг завистливи.

 

Всяка бързаше да е тя –

пробитата с пролетта първа.

Желаех тъгата да разтопя

и знаех – така ти отърва.

 

Аз да съм преспа, а ти – кокиче.

Сърце - пробито със цвете.

Цвете, което се разсъблича,

а в плътта му пролетта свети.

 

Снегът се отдръпва свенливо

и в кръг се топи в светлина.

Няма как да е по-красиво,

не искам да плача сега.

 

Ти ще минеш и ще заминеш,

а мойто разтопено сърце

ще остане да те проклина,

да те проклина и те зове.

© Бойко Беров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Пепи. Радвам се.
  • Много е хубаво!
  • Благодаря Ина. Мен в ритъма на стиховете не ме бива много. Но се радвам, че ти е харесало. Приятен пролетен ден.
  • Да, хареса ми, даже много- затова го цитирах с малка поправка, ако нямаш против - така си го прочетох. Има премислена отдаденост, така ще я нарека и спокойствие, и твърдост, вплетени в този кръг .... "и в кръг се топи в светлина. Няма как да е по-красиво.."
  • Чак днес виждам твоя коментар Ина - надявам се да ти е харесало това откровение. Хубаво настроение.
  • Аз да съм преспа, ти – кокиче.
    Сърце - пробито със цвете.
    Цветето се разсъблича,
    а в плътта му пролет свети. ..Отдаденост.
Предложения
: ??:??