Пролетни нестинари
Още времето с теб
отброява сърцето.
Все се заричам,
но дойдат ли пролети,
забрани забравям,
зачеркнати в минало.
В настояще се къпят
минути и мигове.
Цъфнат ли
дъхави теменуги в тревите,
мислите хукват
след теб и гласа ти.
С напукани жажди
сънуват те устните.
Чакащи,
гладни за твоите дланите.
Цъфне ли в бяло
отново салкъмът,
нищо не спира
душата ми сляпа,
тръгва отново
към теб и светлика,
за да прогледне
във твойта прегръдка.
Все се заричаме,
не трябва, не можем...
ала щом близо до теб съм,
потрепваш.
Галя те с длан
и те моля да тръгваш,
а ти я грабваш
и нежно целуваш.
После забрава
поглъща ни двама.
Лумват телата,
горим във пожари.
Дойде ли пролет,
няма забрава,
ставаме двама със теб
нестинари.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
