Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
Mar 24, 2011, 9:04 PM

Пролетни нестинари 

  Poetry » Love
782 0 11

Още времето с теб
отброява сърцето.
Все се заричам,

но дойдат ли пролети,
забрани забравям,

зачеркнати в минало.
В настояще се къпят

минути и мигове.
Цъфнат ли

дъхави теменуги в тревите,
мислите хукват

след теб и гласа ти.
С напукани жажди

сънуват те устните.
Чакащи,

гладни за твоите дланите.
Цъфне ли в бяло

отново салкъмът,
нищо не спира

душата ми сляпа,
тръгва отново

към теб и светлика,
за да прогледне

във твойта прегръдка.
Все се заричаме,

не трябва, не можем...
ала щом близо до теб съм,

потрепваш.
Галя те с длан

и те моля да тръгваш,
а ти я грабваш

и нежно целуваш.
После забрава

поглъща ни двама.
Лумват телата,

горим във пожари.
Дойде ли пролет,

няма забрава,
ставаме двама със теб

нестинари.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??