Пролетни нестинари
Още времето с теб
отброява сърцето.
Все се заричам,
но дойдат ли пролети,
забрани забравям,
зачеркнати в минало.
В настояще се къпят
минути и мигове.
Цъфнат ли
дъхави теменуги в тревите,
мислите хукват
след теб и гласа ти.
С напукани жажди
сънуват те устните.
Чакащи,
гладни за твоите дланите.
Цъфне ли в бяло
отново салкъмът,
нищо не спира
душата ми сляпа,
тръгва отново
към теб и светлика,
за да прогледне
във твойта прегръдка.
Все се заричаме,
не трябва, не можем...
ала щом близо до теб съм,
потрепваш.
Галя те с длан
и те моля да тръгваш,
а ти я грабваш
и нежно целуваш.
После забрава
поглъща ни двама.
Лумват телата,
горим във пожари.
Дойде ли пролет,
няма забрава,
ставаме двама със теб
нестинари.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
