6.05.2011 г., 10:02

Пролетни псалми

865 0 4

Във песента на птиците се вслушай.
От снощи ли така бърборят?
Да ги направят по-послушни,
студът и вихрите не смогнаха.

Те шепнат – пролетта е близо,
току да прелети над хълма,
в кенарите на светлата й риза
разпукват цвят пендари жълти.

Разлистват се в усмивки – и, трипръсти,
благоговейно кръстят синевата.
И крехки като пушече чeвръсто
усукват дъх край лудналия вятър.

Немирник – шамаросал безпогрешно
на шипката бодливите инати –
и косът скърпи черната си дрешка –
да дирижира хора на гората.

Просветва рано. Като да са в църква,
звездите гаснат край иконостаса.
И да се влюбиш те подръчква
или поне до края да останеш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...