4.02.2006 г., 22:46

Пролетни стихчета

4.5K 0 2

***
Шурти водата по лицето ми
и джвакат пръстите в калта...
Охлювът се наслаждава на живота.

***
Щъпуркаме си ние във калта;
Слънчо сгрява ми врата,
Реката ромоли си във дола.

***
Слънчеви зайчета се гонят
по езерните вълнички.
Отива си поредната зима.

***
Жужат пчелици по ухайните цветчета.
Любовни трели птичета припяват.
Щракат щърковете в новото гнездо...

***
Сняг на парцали в низината се сипе.
Искри планината окъпана в слънце.
Като морски прибой ските ми пеят.

***
Жаби крякат във тръстиката,
рибки скачат над водата,
а рибарите залагат стръвта.

***
Молец, кацнал на перде...
Над него мартеничка тъжно гледа;
Рибаря вади поредния шаран.

***
Бучи водопада и пръски
пронизват тишината
във мойта душа...
***
Птиче се изака на перваза,
муха прелита,
Всичко е прекрасно...

***
Като омагьосан стоя зад прозореца
и слушам как птичките чуруликат
на различни езици...

***
Славеи надпяват се в шубрака.
Мотики впиват се в земята.
Цъфнала акация...

***
Щурчета пеят на луната.
Писука совата - любовен зов.
Ръмеж от ясното небе...

***
Със облаци покрито е небето
и няма ги пчелиците работни.
Студен и ветровит майски ден.

***
Обхващам с пръсти топлото й дупе
и вдъхвам нощният й аромат.
Ухание на люляк...

***
Лястовички правят си гнезда,
Подскачат тромави врабчета,
А нейде кукувица дебне...

***
Пронизва ме студеният вятър
и не мога да повярвам,
че е вече месец май...

***
Стоя под старата акация
и гледам как пчеличките
събират мед - вкусно е...

***
Ситен ръмеж във
майския ден студен,
медени целувки...

***
Прецъфтя акацията
след дъжда.
Плуващи ягодки...

***
Студена майска вечер,
щуретата ги няма.
Студената душа, и нея...

***
Ден след ден,
дъжд след дъжд.
Излезли охлюви на паша.

***
Дъждовни облаци
изпълниха небето,
наднича Слънчо иззад тях.

***
Скорец се кара на скорица,
защото закъснява вечерта,
Къде ли е била сама в дъжда?

***
Пухкави облаци,
мирис на бор...
Славеи пеят за любовта.

***
Високо в планината,
бос по тревата,
мирис на люляк.

***
След обилния дъжд
по пътеката охлюви лазят.
Сладко-кисели джанки.

***
В градската гора,
вдъхвайки свежест, крачим бодро.
Сипе се, сипе се пролетния дъжд.

***
Топлия вятър
издуха зимния килим.
Работят капчуците.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Коев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...