Пролетни стихчета

***
Шурти водата по лицето ми
и джвакат пръстите в калта...
Охлювът се наслаждава на живота.

***
Щъпуркаме си ние във калта;
Слънчо сгрява ми врата,
Реката ромоли си във дола.

***
Слънчеви зайчета се гонят
по езерните вълнички.
Отива си поредната зима.

***
Жужат пчелици по ухайните цветчета.
Любовни трели птичета припяват.
Щракат щърковете в новото гнездо...

***
Сняг на парцали в низината се сипе.
Искри планината окъпана в слънце.
Като морски прибой ските ми пеят.

***
Жаби крякат във тръстиката,
рибки скачат над водата,
а рибарите залагат стръвта.

***
Молец, кацнал на перде...
Над него мартеничка тъжно гледа;
Рибаря вади поредния шаран.

***
Бучи водопада и пръски
пронизват тишината
във мойта душа...
***
Птиче се изака на перваза,
муха прелита,
Всичко е прекрасно...

***
Като омагьосан стоя зад прозореца
и слушам как птичките чуруликат
на различни езици...

***
Славеи надпяват се в шубрака.
Мотики впиват се в земята.
Цъфнала акация...

***
Щурчета пеят на луната.
Писука совата - любовен зов.
Ръмеж от ясното небе...

***
Със облаци покрито е небето
и няма ги пчелиците работни.
Студен и ветровит майски ден.

***
Обхващам с пръсти топлото й дупе
и вдъхвам нощният й аромат.
Ухание на люляк...

***
Лястовички правят си гнезда,
Подскачат тромави врабчета,
А нейде кукувица дебне...

***
Пронизва ме студеният вятър
и не мога да повярвам,
че е вече месец май...

***
Стоя под старата акация
и гледам как пчеличките
събират мед - вкусно е...

***
Ситен ръмеж във
майския ден студен,
медени целувки...

***
Прецъфтя акацията
след дъжда.
Плуващи ягодки...

***
Студена майска вечер,
щуретата ги няма.
Студената душа, и нея...

***
Ден след ден,
дъжд след дъжд.
Излезли охлюви на паша.

***
Дъждовни облаци
изпълниха небето,
наднича Слънчо иззад тях.

***
Скорец се кара на скорица,
защото закъснява вечерта,
Къде ли е била сама в дъжда?

***
Пухкави облаци,
мирис на бор...
Славеи пеят за любовта.

***
Високо в планината,
бос по тревата,
мирис на люляк.

***
След обилния дъжд
по пътеката охлюви лазят.
Сладко-кисели джанки.

***
В градската гора,
вдъхвайки свежест, крачим бодро.
Сипе се, сипе се пролетния дъжд.

***
Топлия вятър
издуха зимния килим.
Работят капчуците.