26.05.2015 г., 21:34

Пролетно безумие

465 0 0

     

 

Вълшебство крие

 всяка пролетна любов,

със светлина и розови листенца  във кръвта.

 

 Огласят лястовици

 небесата  на очите ми,

 щастливо свили  във сърцето ми гнездо.

Не чуваш ли, не виждаш ли, любими?!

 

На  рози и  треви ухае любовта ни окосена

 до сетен стон и до издишка.

 Докато ний се  любим със  звездите.

 

Луната като трепкаща пендара

блести по  зажаднялата  ни гръд,

а моят дух и твоят са се слели

понесени от бриза на живота..

А  моят дух и твоят са обезумели.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Кънева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...