26.05.2015 г., 21:34

Пролетно безумие

471 0 0

     

 

Вълшебство крие

 всяка пролетна любов,

със светлина и розови листенца  във кръвта.

 

 Огласят лястовици

 небесата  на очите ми,

 щастливо свили  във сърцето ми гнездо.

Не чуваш ли, не виждаш ли, любими?!

 

На  рози и  треви ухае любовта ни окосена

 до сетен стон и до издишка.

 Докато ний се  любим със  звездите.

 

Луната като трепкаща пендара

блести по  зажаднялата  ни гръд,

а моят дух и твоят са се слели

понесени от бриза на живота..

А  моят дух и твоят са обезумели.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Кънева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...