26 мая 2015 г., 21:34

Пролетно безумие

473 0 0

     

 

Вълшебство крие

 всяка пролетна любов,

със светлина и розови листенца  във кръвта.

 

 Огласят лястовици

 небесата  на очите ми,

 щастливо свили  във сърцето ми гнездо.

Не чуваш ли, не виждаш ли, любими?!

 

На  рози и  треви ухае любовта ни окосена

 до сетен стон и до издишка.

 Докато ний се  любим със  звездите.

 

Луната като трепкаща пендара

блести по  зажаднялата  ни гръд,

а моят дух и твоят са се слели

понесени от бриза на живота..

А  моят дух и твоят са обезумели.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диана Кънева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...