Пролетно безумие

Вълшебство крие

 всяка пролетна любов,

със светлина и розови листенца  във кръвта.

 Огласят лястовици

 небесата  на очите ми,

 щастливо свили  във сърцето ми гнездо.

Не чуваш ли, не виждаш ли, любими?!

На  рози и  треви ухае любовта ни окосена

 до сетен стон и до издишка.

 Докато ний се  любим със  звездите.

Луната като трепкаща пендара

блести по  зажаднялата  ни гръд,

а моят дух и твоят са се слели

понесени от бриза на живота..

А  моят дух и твоят са обезумели.