Пролетно чудо

О, Боже, как създаде тази красота?
Тази Пролет как я сътвори?
Как разпали огъня  в душата?
Може ли човек на туй да устои?

От къде си взел вълшебните боички
и нарисува тая чудна Прелест?
В бяло - да искри от чистота!
В розово - от сладост да прималя!...

Колко нежност дал си Ти  на всеки цвят,
дето е обсипал цъфналите клони!
Побеляло е навред, но не от сняг!

Покрил си с килим земята
в тъй свежото зелено на света!
А горе над поля, гори прострял си
най- синьото копринено небе!

Как спокоен да остана
щом зърна цветето наболо,
готово за живот?
Разлистил си го ,
дал си му  пречудна форма,
дарил си го с най-ярките бои!

Каква омая крий се
в тоз чуден  аромат,
разнасящ дъх на Пролет!

Каква Любов си вложил
във всичко , що си сътворил!

О, Боже, как да устоя
на толкоз  красота и нежност!

Не мога!

Очи не мога да затворя ,
изгубил бих това вълшебство!
Не мога с думи аз да го опиша!

Кой художник може да го нарисува?
Кой поет възпял го би в стих?
Душата ми от сладост се опива
и шепне само:
         
О, Боже, Велик си Ти!
Благодаря!

Нежналюбов