Пролетно цъфтене
Доведи съпруга някой ден!
Аз ще се зарадвам и ще викна
три ракии – домазлък – от мен
и салата с новата покривка.
Тях жена ми много бързо, знам,
ще приготви, да ни е уютно,
но с очите си с нескриван плам
като с ножове ще те подбутва
нещо паметно да издадеш
с поглед, дума, жест. Като с коприва
да опари греещата свещ –
любовта ни, истинска и жива.
Доведи съпруга някой ден!
Той не те обича като мене...
Нищо ново под света зелен.
Но е с пролетно навън цъфтене.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
!Поздрави!