26.03.2011 г., 13:48

Пролетно откровение

641 0 3

 

 

 

                                               ПРОЛЕТНО  ОТКРОВЕНИЕ                    

 

                                                            Пролет е!

                                       Радостен вик.

                                                            Болка от спомен.

                                       С усмивка прикрита тъга.

                                                            Надежда за лято.

                                       Краят на зимата.

                                                            И какво от това?

                                       Роден нов живот.

                                                            Но още зарити животи.

                                       Разцъфнало клонче

                                                            върху стара  мечта.

                                       Любовна измислица.

                                                            Нахалница млада.

                                       Нова книга за прочит.

                                                 Такава е тя - Пролетта.

 

                                       Лудо е времето.

                                                               Губят се дните ни

                                       сред зимната сива мъгла.

                                                              Без нас едни тръгнаха…

                                       Други забегнаха.

                                                              Забравихме вече -

                                       кои и къде, и кога.

                                                            А тя е все палава…

                                       На птиците с полета,

                                                            завърна се същата,

                                       с букетче от свежи цветя.

                                                             Обичана, чакана, търсена -

                                       от живота  залюбена,

                                                  пак долетя Пролетта.

 

                                                                       Wali/Виолета Томова/

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...