Пролетно пробуждане
Разкрива се поглед различен
когато краката затичат,
когато очите не гледат,
а взират и реят се те…
И всичко красиво е свише -
на цвят портокалов мирише,
утеха и взора намира
където и както се взре…
Не питай сърцето, което
назаем желание взето
почувства и радост съзрява
там, дето желание ври!
И кратка ли радост тогава
ще има след тази поява
и много ли после сърцето
ще стене или ще боли!?
И вижда ли ясно – без нужда
кога пролетта се събужда,
кога се разтваря божура
сред огнено нежно море.
Щастлив съм и нямам насита -
далеч мисълта ми полита -
ще яхна аз нея и никой
не ще ми попречи и спре!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станимир Власакиев Всички права запазени
