Вървя и чувам как тревата,
до вчера скрита под снега,
да си провира стебълцата
за да възкръсне от пръстта.
Подушвам в клоните мъзгата
как се налива с аромат,
за да разлисти във гората
и разцъфти във нежен цвят.
И виждам капките в росата
по пролетна, кълнила ръж,
да се преливат в светлината
на вадички, след топъл дъжд.
И на поточета, в реките,
край чимове и цъфнал крин,
те ще се кротнат под върбите
на среща с ранния април.
© Иван Христов Всички права запазени