Пролетно "Сбогом"
Сутрин бе, потропа някой на прозореца прашасал,
изпод завесата ми се усмихна слънцето, под мишница с новия си ден,
и пролетния дух пред моята врата с него бе довтасал
и искаха да завлекат в слънчевото щастие и мен ...
"С какво да ви помогна" - попитах, уж учтиво,
а всъщност гледах с поглед влажно-уморен,
а те в куп ми се усмихнаха притихнало-свенливо,
сякаш бе покана за разговор, отпускащо неприкосновен...
"Я стига", казах си и пуснах пак пердето,
и този сън бе сън, сама съм, тъжно е, обичам го, къде е,
така поисках да се върна там, където
снощи беше с мен, онзи, за когото "аз" и "мен" и всичко мое, все за него напоследък си копнеем...
Какъв нов ден, какъв ви оптимизъм, знаете ли, адски ме боли,
какво като пече, какво като се смеете,
вземете пролетта и я водете с вас, при мен вали!
И да - аз избрах да е така, но не ви искам светлото...
В моя свят днес ще се страда!
На тавана на разума ми пак се е разтекъл покрива,
някой да услужи с кофа...
И така, поседях и поплаках...
после изпуших кутия цигари...
После простих...
После помислих дали и при теб е така, но... едва ли...
После... Не помня, беше късно...
Беше вчера.
Сега е 5, а след малко ще увисна да чакам на стария прашен прозорец
и ще започна с усмивка, и ще тръгна по на слънцето склона.
А от сега нататък за сърцето си - ще съм разумен търговец,
а на тебе - едно простичко, пролетно - Сбогом!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Авелина Всички права запазени
Усмивка за теб!