Пролетно вдъхновение дошло със закъснение
„Меня сегодня Муза посетила”...
Вл. Висоцки
Някой здраво ме халоса -
шамароса мойта буза!
Гледам - в стаята, с Пегаса,
влязла личната ми Муза!
Млада, стройна, здрава, права,
разкрещяла се от прага:
„Стига ми се излежава!
Ставай да твориш! Веднага!
Пролетта отдавна врънка
да ти пратя вдъхновение -
вземай лирата си звънка
и пиши стихотворение!”
После сипа си уиски,
настани ми се в кревата,
а пък кончето крилато
взе да ми пасе цветята.
Разтреперана и гладна,
бързо пръстите загризах
и едва след час - по пладне,
следните слова занизах:
„Пролет пукна - аз съм жива,
птички пеят във гората!
В двора с цъфналата слива
пак ще си садя домати!
Разсадих ги на балкона,
подредих ги във колона,
но кажи защо, Пегасе,
тази сутрин ги опасе?”
Гордо листчето подадох!
Музата ми се опули,
па започна да ме хока
и започна да ме хули:
„Ой! Бездарнице такава -
що си сътворила тука?
Хич, за нищичко не става!
Изхвърли го на боклука!
За цветята и полето -
явно днес не ти се пише!
Твоето безлично стихо
на софийска смет мирише!”
Словото ù ме ядоса.
Външната врата отворих,
па разчорлена и боса,
злобничко ù отговорих:
”Слушай! Не вини поета
за всеобщата помия,
я виж кончето си, дето
в хола свърши поразия!”
Моята прекрасна Муза
стана и така ме срита,
че посред бял ден, набързо,
трижди преброих звездите.
После, яхна си Пегаса
и изхвръкна през вратата.
Аз пък в другата посока
литнах, яхнала метлата!
Честит Гергьовден на всички! Желая ви много здраве и много усмивки!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ваня Иванова Всички права запазени
