Пролетта
Казват, Пролетта била девойка.
Хубавица, с къдрави коси -
дълги, с цвят на житена ръкойка.
Жив пожар – върви, че го гаси....
Тайно тя въздишала по Лято -
момък зноен, смугъл, горд, красив.
Търсела го Пролетта в полята
и след стъпките ù пейзажът сив
ставал шарен, светъл, по-различен,
чист, възторжен, приказен и нов,
влюбено-красив и романтичен,
пълен със надежди и любов.
Как историята свършва е незнайно...
Може би го търси още тя...
...........................................................
Случва ми се някак (неслучайно)
да се влюбвам все през пролетта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
