Mar 22, 2012, 4:03 PM

Пролетта

  Poetry » Love
883 0 13

Казват, Пролетта била девойка.

Хубавица, с къдрави коси -

дълги, с цвят на житена ръкойка.

Жив пожар – върви, че го гаси....

 

Тайно тя въздишала по Лято -

момък зноен, смугъл, горд, красив.

Търсела го Пролетта в  полята

и след стъпките ù пейзажът сив

 

ставал шарен, светъл, по-различен,

чист, възторжен, приказен и нов,

влюбено-красив и романтичен,

пълен със надежди и любов.

 

Как историята свършва е незнайно...

Може би го търси още тя...

...........................................................

Случва ми се някак (неслучайно)

да се влюбвам все през пролетта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...