22 мар. 2012 г., 16:03

Пролетта

891 0 13

Казват, Пролетта била девойка.

Хубавица, с къдрави коси -

дълги, с цвят на житена ръкойка.

Жив пожар – върви, че го гаси....

 

Тайно тя въздишала по Лято -

момък зноен, смугъл, горд, красив.

Търсела го Пролетта в  полята

и след стъпките ù пейзажът сив

 

ставал шарен, светъл, по-различен,

чист, възторжен, приказен и нов,

влюбено-красив и романтичен,

пълен със надежди и любов.

 

Как историята свършва е незнайно...

Може би го търси още тя...

...........................................................

Случва ми се някак (неслучайно)

да се влюбвам все през пролетта...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...