22 мар. 2012 г., 16:03

Пролетта

887 0 13

Казват, Пролетта била девойка.

Хубавица, с къдрави коси -

дълги, с цвят на житена ръкойка.

Жив пожар – върви, че го гаси....

 

Тайно тя въздишала по Лято -

момък зноен, смугъл, горд, красив.

Търсела го Пролетта в  полята

и след стъпките ù пейзажът сив

 

ставал шарен, светъл, по-различен,

чист, възторжен, приказен и нов,

влюбено-красив и романтичен,

пълен със надежди и любов.

 

Как историята свършва е незнайно...

Може би го търси още тя...

...........................................................

Случва ми се някак (неслучайно)

да се влюбвам все през пролетта...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...