2.04.2025 г., 8:32

Пролетта е Любов

402 6 23

 

Зора. Рисува с пръсти слънцето в небето 

по облаците златни чудеса.

Дъхът на вятъра събужда из полета

магията наречена цветя.

 

Дърветата подготвени за бал

в одеждите на пролетен цъфтеж,

събуждат спомени в окото на видял

какво ли не, самотен таралеж.

 

И в този миг кръвта му закипява 

тъй, както младо вино, от една идея -

Любовно чувство цял го завладява

и тръгва търсещ своята бодлива фея...

 

И птичките, от същото обзети,

преливат страстите си в сладкопойни трели -

Дори жабоците са станали поети

и стихоквакат към любовните си цели...

 

Отвсякъде, отвред, живот се ражда -

Дошла е пролетта... и тя е зов!...

Природата в начало ново се възражда

и Всичко е Наистина Любов!...

 

31.03.2025.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...