Пролетта и мъжете ни
И ето я, пристигна с птичите ята
онази пролет, чакана, сънувана.
И скоро с бялото закичена,
ще радва майки, старци и деца.
Мъжете ни, загрижена над делника,
със уморени погледи и сбърчени чела,
ще я усетят ли, над чашата приведени,
че тя ги чака във постеля на жена.
Навярно пак ще промърморят нещо.
За тока, колко станал скъп.
За наема, храната, или всичко
събрано със проблемите накуп.
А тя е само миг - сезон, като кокиче,
подало бялото челце над преспи сняг -
ще зазвъни, а после ще си иде,
а лятото ще плисне пясъчния бряг.
Щом дойде есен, може би тогава,
загледани в ятата, тръгнали на юг,
ще сетят... нещо са пропуснали,
но вече зимата ще свие своя студ.
Мъжете ни, защо ли все пропускат
най-чудния сезон, да се събудят.
Щом пролетта край себе си не виждат.
Жените им сънуват някой друг...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
С Вилдан! 
