Пролетта рисувам
Рисувам пролет с мисли мои.
Платното става красота!
Зелено слагам и на клони,
шумят зелените листа.
Над тях синее се небето,
небесно синьо вземам аз.
Защо ли тъй тупти сърцето
във този още ранен час!...
Рисувам. Бялото го няма!
Къде изчезна този цвят?
Но то не е беда голяма -
тук някъде е в моя свят.
И ето пролетта дошла е,
макар, че още все вали.
Със цветовете си играе,
но в жълто слънце ще блести!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Иванова Всички права запазени
