zefpet (Илко Карайчев)
40 613
30.10.2012 г., 13:31 ч.

Пролука в прозаичното време 

  Поезия » Любовна
1332 0 21

 

Обичан и мразен, преситен от думи,

избягах далеч от пороя.

Сега съм спокоен, дори да е трудно,

ще пия за болката своя.

 

Поредната бира се дави от пяна,

но тази е чиста, не блатна.

Онази е черна, от злоба пияна,

родена от грубост невнятна.

 

Уж сам се наливам, а сякаш се рея

над бряг, със звездици накичен.

Там двама сме вече. Да, точно със Нея –

жената, която обичам.

 

Ръце и усмивки говорят без думи,

сърцата мълвят в своя ритъм.

Ще успеем, Любов! Моя обич безумна!

Ето, виждаш ли, смело политам!

....

А бирата вече се стопли от скука,

какво пък, тя хич не е важна.

В прозаичното време намерих пролука –

Любов я нарекох. Безкрайна!

© Илко Карайчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??